НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
12
резултата в
1
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Покоят
на Духа. 5.
Възмущението на вселената от войните — Статия от Д-р Бранимир Ил. Блъсков. 4. Мистична алхимия. — Откъслеци от Sedir: I. Небесният хляб и II.
Покоят
на Духа. 5.
Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. V.). 6. Окултна естетика: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. Статия от Ив. Толев.
към текста >>
Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо
спокойствие
, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II.
Чрез тях тя влиза в общение с видими и невидими организми, които съставляват нашите личности. В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте. Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит. Бъдете, прочее, внимателни пред известията на предчувствията си, и към най-лекия шепот на интуицията си!
Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо
спокойствие
, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II.
Покоят на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот. На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества.
към текста >>
Покоят
на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот.
В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте. Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит. Бъдете, прочее, внимателни пред известията на предчувствията си, и към най-лекия шепот на интуицията си! Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо спокойствие, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II.
Покоят
на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот.
На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества. Никой не може да ни надари с безкрайна мощ, защото всички са ограничени в действията си.
към текста >>
Анемозе цитира случая с една твърде чувствителна жена, която всЬкога се възбуждала от вида на един рубин, а се
успокоявала
, когато виждала един кристал.
На Изток още се среща това вярване за камъните и за това там носят скъпоценности не само като украшения, но също като талисмани. В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното царство има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки. Магнетичното ясновидство е доказало, че не само допирането, но и простата близост до металите произвежда ефекти, които нямат нищо химическо или механическо. Такива резултати като че ли се произвеждат по-скоро от съществуването на един специален флуид, магнетически или електрически, към който ние оставаме безчувствени в обикновеното си състояние. Заслужва да се отбележи, че цветните камъни произвеждаха върху г-жа Хауфе по-силно действие, отколкото безцветните.
Анемозе цитира случая с една твърде чувствителна жена, която всЬкога се възбуждала от вида на един рубин, а се
успокоявала
, когато виждала един кристал.
Г-жа Хауфе никога не бе виждала минерали. Направени бяха опити, да се турят такива в ръцете й, без да й се каже нищо. Тя биваше много чувствителна от действието на някоя чаша или кристал, които я правеха да излиза от сомнамбуличното й състояние и предизвикваха каталепсия, ако ги туряха известно време на лъжичката й. Същият ефект изпитваше тя при допирането си до пясък или когато стоеше до стъклата на прозореца. Мирисът от пясък или от стъклото проникваше чрез чувствата й и й причиняваше приятно впечатление.
към текста >>
Защото силата е в
спокойствието
.
И всяка постъпка, за която ти можеш да кажеш, след внимателно вътрешно изпитване: „аз не мога другояче“, е справедлива и ти трябва без колебание да я извършиш. Как се познава напредъкът Имаш ли търпение, това е признак, че ти вече стоиш над посредствения човек. Напредналият във волевите упражнения човек в своята работа почва с най-мъчното и оставя приятното и лекото най-после. Когато се връща от работа в къщи и завари писма, той сяда по-напред да се наобядва и после ги чете. Той се старае винаги да бъде спокоен и съсредоточен.
Защото силата е в
спокойствието
.
Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост. Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други. След много упражнения в борба със своите пороци, той изпитва себе си най-после и по метода на старите времена — въздържание от храна 10 — 20 до 40 дни. По този метод в старо време са се възпитавали всички онези, които отпосле са ставали водители на народите. Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот.
към текста >>
Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и
спокойно
си продължава своя път.
Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека. Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да мислим, че животът може да се спре на една точка, макар ‘и за малко време. Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени. Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело.
Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и
спокойно
си продължава своя път.
Не обича да го ласкаят и да ласкае другите. Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал. Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък. За него не важи, че мнозинството казвало тъй или иначе. „Гласовете трябва да се избират, а не да се броят“, казва пословицата.
към текста >>
След това вече — нищо друго, освен
успокояващото
се море, което пеело своето De Profundis (
заупокойна
молитва), с един букет от жени в пазвата си.
Наближил часа да си тръгнат обратно, но сестра ми, погълната от пленителната красота на гледката, поискала да постои още пет минути. Тутакси една грамадна вълна от ония ужасни вълни, които се издигат като мълнии, подскочила, връхлетяла върху скалата и отвлекла в морето петте ужасени жени. Към управителя, побледнял при вида на водовъртежа, бил отхвърлен един чадър. Той чул само: „мамо! “ и се хвърлил напред като че ли да се бие с вълните, но страшната вълна вече слязла долу, отнасяйки жетвата си.
След това вече — нищо друго, освен
успокояващото
се море, което пеело своето De Profundis (
заупокойна
молитва), с един букет от жени в пазвата си.
Ревнивият океан запазил сестра ми в своята бездна, без да я изхвърли на брега. Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й тяло, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо! “ Един бял гълъб ми донесе тая тъжна вест. Уви! гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им.
към текста >>
Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го
обезпокоява
до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото.
Алекси Арбусов.“ В тоя случай има два бележити факти, които трябва да се изтълкуват. Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран.
Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го
обезпокоява
до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото.
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина.
към текста >>
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло
спокойно
, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му.
Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран. Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото.
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло
спокойно
, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му.
Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето.
към текста >>
Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво
безпокойство
за здравето си, въпреки главоболието й.
То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран. Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото. Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение.
Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво
безпокойство
за здравето си, въпреки главоболието й.
Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето. Преди да умре, г-жа Арбусова не е подозирала това, пък и синът й не е знаел нещо повече. Но у нас има нещо друго освен видимото нормално съзнание.
към текста >>
Ние не можем да заключим от това, че нещо материално или полу материално, етерното й тяло, облечено като
покойницата
, се е пренесло от стаята на майката в оная на сина й: подобно тълкуване не е необходимо.
Но ето че на сутринта той се събужда, облян в пот и треперещ от един ужасен кошмар. Какво е това? Майка му умира внезапно, в стаята си, която била далеч от неговата, разделена с други две стаи, доближава се до леглото му, целува го по челото и му казва „сбогом, аз умирам“. Личното действие на умиращата е тук несъмнено. Трябва духът й да е действал върху оня на нейния син, за да му представи образа си.
Ние не можем да заключим от това, че нещо материално или полу материално, етерното й тяло, облечено като
покойницата
, се е пренесло от стаята на майката в оная на сина й: подобно тълкуване не е необходимо.
Но в действителност тази майка се е показала на сина си и му известила за своята смърт. Ето безспорния факт, пред които всички отричания трябва да се отстранят. Нема ли в това нещо доказателство, че съществува един дух в човешкия организъм, дух мислещ, воля, привързаност, мислеща личност? Наблюдението е толкова положително, толкова неотразимо, колкото е един болид, един гръм от мълния или едно каквото да е точно констатирано физическо явление. Майката е въздействала духовно върху сина си, и това духовно въздействие на мозъка й е било преведено от нейния образ.
към текста >>
Една вечер се завърнал
спокойно
и, без да каже никому нищо, легнал си.
Висок и снажен, той имал изгледи да стане атлет. Любимите му предмети били: математиката, физическите науки и електричеството. Той се завърнал от чужбина и, доколкото е могло да се знае, ползвал се е с превъзходно здраве. Тогава бил с майка си, в една тяхна вила в тая местност. Той обичал да отива всеки ден, след пладне, на площада стотина крачки, като си пушел.
Една вечер се завърнал
спокойно
и, без да каже никому нищо, легнал си.
На сутринта той отишъл в стаята на майка си, която още не била станала от леглото си, и я погалил по лицето й, За да я събуди полека, и след туй й казал: „майко, има да ти кажа нещо много печално, но трябва да се въоръжиш с кураж, за да понесеш тая новина“. Майка му, естествено, изтръпнала и го запитала, какво иска да каже. „Майко, зная какво искам да кажа: аз скоро ще умра“. Смутена и нажалена, разбира се, тя го помолила да обясни защо. — Вчера вечерта, отговорил той, като се разхождах на площада, яви се пред мене един дух и почна да ходи край мене.
към текста >>
НАГОРЕ